Тръгнахме да гоним изгрева и

Тръгнахме да гоним изгрева и

Tuesday, November 18, 2014

... и се озовахме във Варна

Тоест, нещата не се случиха чак толкова случайно. Тръгнахме си направо за Варна, в шест без десет, в събота. Сутринта. Идеята беше да пътуваме по подбалканския път - бавно, продължително, напоително да се любуваме на есенните пейзажи наоколо, а като бонус - и да ги снимаме в прекрасната и мека сутрешна светлина.

Първата изненада беше, че изгрев всъщност нямаше. Тоест, то изгрев е имало, но нас не ни огря - в буквалния смисъл. Небето беше навъсено и казваше "прибирайте се обратно, ей".

Ние обаче нямахме никакво намерение да се прибираме, а си карахме сред тези красотища.

И на кой му пука, че не стават за снимане?

Нейде край Казанлък се сетихме, че язовир Копринка е на 5 минути от пътя и може да е интересно, мъгливо и мистично. Е, нито беше особено мъгливо, нито беше особено мистично. Край езерото има комплекс от къщички, който изглежда достатъчно добре, че да му дам адреса и тук - http://artemida.bg

След Казанлък пътя мина през Сливен, през Карнобат, Айтос, язовир Цонево и Чудните скали там, та до Провадия. Тази снимка е от Провадия - правете си извода дали сме снимали преди това.

Горе на платото, по камъните са поникнали минзухари. През ноември. Хлъц.

Овеч е впечатляваща с отвесните си скали и прекрасната гледка към равнината. Историята на калето си я прочетете сами.

На залез сигурно стават чудесни кадри (той Евгени Динев го е доказал), но след няколко кебапчета и суджук на скара, на мен по скоро ми се искаше да стигна до Варна и да си полегна, отколкото да чакам изгрев.

Е, пристигнахме във Варна, полегнахме, взехме душ. Към 6 бяхме по улиците в гъстата мъгла. След цял ден път имаш чувството, че е поне 11 часа вечерта. Много странно.

Варна е прекрасна. Винаги!

И артистична.

И шарена.

И древна.

И модерна. Мъгла, 10 градуса. А в открития басейн си плуват хора. Кеф.

Разбира се, как ще идем на море, без да стигнем до плажа. От мостикчето на Морска гара направих великолепна снимка на мъглата, светлините на града, токущо изгрялата луна, показваща се през облаците и направила светлинна пътека в морето. Великолепна, но ... размазана. А на екранчето изглеждаше ОК и не направих друга. Та, великолепната снимка си остава само в спомена.

Пома'ахме гащи още малко и нападнахме Годзила, да изядем по нещо полезно. В последвалото меле, изядохме много и все вредни неща, поляти с известно количество ракия. Един вид, да не ни прави впечатление, че ядем нездравословно. После в хотела да спим. Срещата на сутринта беше уговорена за 5:30.

В 6 бяхме вече на Дружба, наточени за снимка на счупения мостик. Изгрев. Един вид - мостик по изгрев. Един вид - целта на пътуването. ЦелТЪТ, даже!

Е, изгрев нямаше, колкото и да се дупехме насам - натам.

Сложих филтрите за едно "арт" клише.

И се прибрахме да полегнем за още час. След закуска последва бърза обиколка на морската градина и потеглихме за София. Уж с минаване през Шумен, че да се качим на калето, да разгледаме забележителности.

Преди Шумен почна леко да ръми, имаше мъгла, абе изобщо - беше гнусно. Та решихме да не спираме изобщо, да спестим време, да минем през някой проход до магистрала Тракия - и да ядем на Турския ресторант преди Траянови врата. За проход избора падна на Върбишки проход, та нямаше как да не минем и през Велики Преслав, да разгледаме камъняците на царския дворец и патриаршия. Това не са те де, това е дърво.

Изобщо не ни уплашиха и двете табели "върбишки проход затворен", които минахме по пътя. Спрях до едни работници да питам, те огледаха изпитателно беемвето и с тънка усмивка рекоха "минава се бре, нищо че пише". И си отпрашихме. То малко ремонти има, преди прохода, ама е красота!

Точно преди да започнем да се катерим в същинския проход, спряхме да заредим. Аз все пак питах бензинджията, а той каза, че ако има избор няма да мине през прохода - бил много надупчен. "Или през Ришкия, или през Котел" - отсече той. "Аз не бих си строшил колата" - рече, гледайки беемвето... Някак си, по- му повярвах от на преднита бачкатори. Котел да бъде.

И там, след известно завиване по завои, попаднахме на този "американски" хълмист път. И от него - на магистралата, безаварийно.

Ако на някой му е интересно, не спирахме на турския ресторант. Сгънахме по един пилешки бургер в Бъргър кинг. Равносметка - 1200 километра за 36 часа. Изгрев нямаше, но пък маса положителни емоции!

Search